Разбира се, невъзможно е да се разгледа в няколко страници това "космическо" произведение, както го нарича самият автор. Юлиан вече беше събудил любопитството на друг велик, Гьоте, който пише на Шилер на 5 януари 1798 година: „…Бих искал един ден… да направя нещо страхотно, реализирайки един мой проект около Юлиан Отстъпника…“.

Този философ император, бурното време, в което живее, трагичната му смърт, е естествено да привлече вниманието на драматург като Ибсен, толкова чувствителен, психолог и смел. Без съмнение, Ибсен е проучил историческите източници, както свидетелстват и препратките. Но най-често драматичната сцена се развива сама, отделно, върху детайлите, които историята му дава.

Ибсен е уважавал напълно църковните оратори и софистите. Язикът им е чист от техните произведения. Тази творба е последното драматично произведение на Ибсен с историческа тематика. Той я е представил за първи път през 1873 година. Големи изследователи на Ибсен са на мнение, че в "Императора и Галилея", Ибсен изразява своето вътрешно недоволство на името на правата на индивида срещу установената форма на Държавата, църквата и Обществото.