В края на живота си, Ибсен окончателно се завръща в родината си, след 25-годишен престой в Италия и Германия. Той вече е над 60 и последните творби, които ще напише на родна земя, носят ярък характер на автопортрет и равносметка. Солнес, преди всичко.

Както неговият "главен майстор", Ибсен също беше "строител" — на театъра, разбира се. И той беше започнал, строейки кули и камбани (поетичните си драми, предимно "Пер Гюнт" и "Бранд"), но след това се насочи към строежа на "къщи за хора" (реалистичните си социални драми).

Както Солнес, Ибсен също се страхуваше от "нападението на младостта" и изтласкването си от по-младите колеги... и в същото време търсеше в младостта — в женската младост — съюзници и възродители, "радостта от живота", която избягваше и вдъхновението, от което беше лишен.

Връзката с младостта — ангел на спасението (който става ангел на разрушението) — в това произведение е символично въплътена в най-младата Хилда Вангел.