Убийте майка си, докато е все още млада, казва сюреалистът и комунист Пол Елюар, един от най-великите поети на века, който завършва със смъртта на Съветския съюз. Вечна да е паметта й.

Тя беше добра майка за всички нас комунистите по света, които я обичахме, други по партийна задължение, други по морално задължение и други по инерция заради любовта ни към Маркс. Трябваше да убием майка си, докато е все още млада и незасегната. Добре е да помниш незасегнатите мъртви.

За съжаление, я убихме, когато стана на 74 години и беше много сгрешила. (...) След като всичко умира, трябва да умре и бедността, която ражда революции; комунистически и други. Бедността мирише и на балсамирана.

В това вярваше Маркс, който не вярваше в Бога, който е балсам за отчаяните. Марксизмът е опит за отговор на въпроси толкова стари, колкото и мумията на фараоните.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]