Богатството на обществата, в които доминира капиталистическият начин на производство, се появява като "страшен куп стоки", чиято елементарна форма е отделната стока.

Поради това нашето изследване започва с анализа на стоката. Стоката е преди всичко едно външно обект, нещо, което задоволява нуждите от всякакъв вид чрез качествата си. Природата на тези нужди, независимо дали произхождат от стомаха или от въображението, не променя нищо в нещото.

Също така, тук не става въпрос за това как обектът задоволява човешката нужда, дали я задоволява директно като средство за прехрана, т.е. като обект на удоволствие, или посредствено, като средство за производство. Всяко полезно нещо, като желязото, хартията и т.н., трябва да се разглежда от двойна гледна точка, що се отнася до качеството и количеството.

Всичко такова нещо е цяло от многобройни качества и следователно може да бъде полезно от различни страни. Откритията на тези различни страни и следователно на многобройните начини на използване на нещата са акт на историята. Така е намереното социално измерение за количеството на полезните неща [акт на историята].