Книга, написана с безпощадната точност на Junkie (на Уилям Бъроуз), с тревожната изследователска жажда на Cain`s Book (на Александър Троки), с отчаяния хумор на класическия нуар, с изразителната динамика на Лоури и Набоков.

Пъзелите и фрагментите от ежедневието на група млади хора в непрекъснатото им движение от студения край до запалимия център на съвременните градове.

Жестокостта, потъването в наркотици, безработицата, параноята, чувството за безсмислие, телата на всички благоприятни перспективи, избликите на непредсказуема насилие, но и на ранен лиризъм, съставят тъмната музика на тази книга, музика агресивна колкото пулта, сложна и импровизационна колкото джаза, динамично меланхолична колкото блус.

Ирвин Уелш изследва ада на свят, който е изгубил центъра, ритъма и последователността си, проследява в джунглата от бетон, стомана и разкъсания социален тъкан, и ни смачква с материала на своето изследване.