Убеден съм, че кризата в музиката на 20-ти век, особено в частта, която произлиза от творчеството на композиторите от Втората виенска школа, е резултат от кризата на темата и формите, тоест е състояние, което засяга самите процеси на композиране, а не публиката. Това убеждение започна да се формира още в средата на 80-те години.

В същото време, опитът ми в едновременното качество на музиколог и композитор относно музиката на 20-ти век, а особено на движенията от 50-те и 60-те години, ме доведе до заключението, че музикалната творба на последните години не би могла да бъде разбрана без изследване на проблемите, които произтичат директно от музикалния експресионизъм и дванадесеттонацията в началото на века.

Тези проблеми се отнасят основно до разпадането на темата, възприемана като неделима мелодично-армонично-ритмична единица, както и до произтичащото разпадане на съответстващите класически форми.

В текстовете на настоящата книга, от една страна, се очертава пътят от разпадането- crises на темата и формите към кризата на самото музикално творчество, каквато проявява се по-остро от 50-те години насам, а от друга страна се опитва да се установят отправните точки на тази криза главно на музиколожко ниво и второ на философско-естетично чрез анализа на конкретни произведения на Шенберг, Берг и Веберн.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]