Десетилетието на '80-те години означава окончателния край на всичко, което – положително или отрицателно – бе наследено от гражданската и следгражданската война в политическата система на страната, като нагласа, като функциониране и като институции.

Край на държавата на победителите от гражданската война, край на политическата реалност, която търпеше смяна на властта само между паралелите на т. нар. националистически лагер (и то в пределите, както показа десетилетието на '60-те). Край обаче и на фискалната разумност, край на социалната йерархия, основана на образованието, край на про-Западния ориентир на страната.

Всичко това, докато силата на реалността не доведе до интеграция на ПАCОК в системата, която беше оспорила, просто обогатена с някои модерни институции и заразена от някои нови болезнени огнища...