В кавафовото дело не отсъства Бог. Името му обаче не се споменава. В стиховете на Александрийца срещаме цялата гръцка теология, както в многобожието, така и в християнството.

Никъде поетът не догматизира нито проповядва. Божественото за Кавафис е част от поведението на човека в неговото общество с живота. Понякога то отговаря на отчаянието, за да придаде смисъл, докато друг път мълчи херметично.

Понякога, свръхестественото се хуманизира, блуждаещо в уличките на смъртните или се носи невидимо в покоите на историята. Във всеки случай, то е присъстващо, като пожелание, като спомен, като роля.

Настоящата книга разглежда позицията на божественото - във всяка негова форма и значение - в поетичната реч на Кавафис, събирайки и анализирайки от цялото му творчество всички онези стихотворения, които свидетелстват за тази връзка - на крайното с безсмъртното, на човека с неговия Бог.