Периодът, в който една стара цивилизована страна преминава от малкия бизнес към голямата индустрия, особено когато този преход е ускорен от толкова благоприятни условия, е също така и период на "стеснени жилища". От една страна, маси от работници от селските райони рязко се преместват в големите градове, които се развиват в индустриални центрове.

От друга страна, урбанистичното оформление на тези стари градове вече не отговаря на условията на новата голяма индустрия, нито на съответстващите нужди от транспорт. Разширяват улиците и отварят нови. Железопътни линии преминават през градовете, разрушават масово работническите жилища.

Оттук произтича острата стесненост на жилища за работниците, както и за малките търговци и малките предприемачи, които зависят от работническата клиентела. Тази недостиг на жилища е непозната в градове, които от самото си начало са създадени като индустриални центрове, като Манчестър, Линц, Брадфорд, Бармен Елберфелд.

Обратно, в Лондон, Париж, Берлин, Виена, това се проявява в остра форма и обикновено продължава като хронично състояние.

[Извадка от текста на предговора]