Определението на границите на албанската държава дълго време беше предмет на загриженост за международната общност. Накрая беше решено да се създаде международна комисия, която да се занимае с въпроса. Италианците, които подкрепяха албанците и провеждаха политика, противоположна на интересите на хеленизма, поеха отговорността за определянето на гръцко-албанската граница. На 27 август 1923 г. членовете на италианската делегация (възглавявани от генерал Енрико Телини) бяха убити близо до границата, но в гръцка територия.

Въпреки че убийците никога не бяха идентифицирани, Мусолини (който поех ръководството на Италия няколко месеца по-рано) изпрати телеграма до Гърция на 29 август. Атина беше изненадана и се опита да намали значимостта на инцидента. Въпреки това, тя прие някои от условията на телеграмата. Преди да получи гръцкия отговор, италианците бомбардираха и окупираха незащитения остров Корфу. Много граждани бяха убити, а въпросът придоби международни размери, като Атина се обърна към Лигата на народите. Международно изолираният (след катастрофата в Мала Азия и изпълнението на Шестимата) гръцки правителство отчаяно търсеше съюзници.

Европа се оказа на ръба на голям конфликт за първи път от края на Първата световна война. В крайна сметка, въпреки подкрепата на мнозинството от международната общност, Гърция беше принудена да заплати огромна сума компенсация на италианците, за да освободи Корфу. След 85 години на забрава, гръцко-италианската криза от 1923 г. е изчерпателно и научно анализирана. Авторът, след години на изследвания, предоставя отговори на всички неразрешени въпроси и "снимки" за първи път на истинските виновници на този трагичен случай.