Връщайки се от изкачването си на връх Сейнт Елиас през 1897 г., херцогът на Авруазия се зае с подготовката на експедиция с цел да постигне това, в което Нансен бе се провалил: да достигне Северния полюс. Разбира се, херцогът, както и всеки друг изследовател и авантюрист от онова време, изпитваше силно възхищение към Нансен и черпеше голямо вдъхновение от иновациите му при планирането на мисията си, включително използването на ски, кучешки шейни, минимално оборудване и нестратегическа организация на екипа си. „Имах със себе си спътници, а не подчинени“, твърдеше херцогът за единадесетте италианци, които бе избрал за пътуването, и деветте норвежци, които щяха да изпълняват длъжности на офицери и екипаж. Всички те, при завръщането си в родината, се погрижиха да възхвалят лидерските умения на херцога. Както и при предишните полярни експедиции, така и при тази всички участници бяха мъже, което отразява възприятията на времето за ролята на двата пола. По време на подготовката на мисията херцогът се срещна на четири очи с Нансен в Норвегия, а също посети Шпицберген за обучение в арктическите условия, както и Сибир за закупуване на кучета за шейни.

При всяко от тези подготвителни пътувания го придружаваше военният му помощник и сродната му душа в приключенията, капитан Умберто Кани, който бе с десет години по-възрастен от него, когото срещна при първата си операция с флота през 1889 г. и който служи като дясната му ръка по време на мисията на връх Сейнт Елиас. Освен това херцогът използва наученото от американския изследовател Робърт Пири, който вече бе повторил два пъти първоначалната си експедиция в Гренландия, проведена през 1886 г. И в двете по-нови експедиции, едната през 1891-1892 г. и другата от 1893 до 1895 г., Пири прекоси ъгъл от ледения покрив на острова от северозападното крайбрежие до залив в североизточната част – две пътувания от над 1600 километра с кучешки шейни, с които вярваше, че за първи път доказва, че Гренландия е остров и не се простира на север.