С Фройд, без Фройд, срещу него, понятието за архив несъмнено напомня симптом, болка, страст: архивът на злото, но също и онова, което унищожава, изгнани, завлича дори началото на архива, а именно кореновото зло.

Тогава възниква безкрайна, несравнима, винаги като възражение, 'като мъка на архива', очакването без хоризонт на очакването, абсолютната нетърпеливост на желанието за памет.

[Извадка от текст на представяне на издател или издание]