Безкрайни са източниците на писмената и устната реч за Понта. Не се оспорва фактът, че въпросите му в световния хеленизъм днес са свързани с въпроси, касаещи общественостите на "родините" извън Гърция, към които се отнася и Понт.
Първото поколение, което като носител на гръцкия дух и култура на Изтока беше свързващото звено между две общества, тези на Понта и на Гърция, както и факторът за мирното съжителство на множеството етноси чрез културата – където и да е била тя разпространявана –, вече не е представено. Но и второто поколение, това, което, вярно на своите корени, функционираше и още понякога продължава да функционира като предавател на знания и информация в непосредствеността на преживяванията от ранна детска възраст и спомена, клони към края на своя биологичен цикъл.
В такава атмосфера на необходимост от самопознание, от опазване на идентичността, следователно и на паметта – нужда, която се установява навсякъде, съобразена с климата на глобализацията – за осигуряване и насърчаване на условията за съжителство и взаимно съществуване в хаотичния световен климат, формиран въз основа на нови принципи на социална идеология и етика, Понт започна като културно разпространено място да клони към мит и легенда.
И в това допринесе фактът, че през времето това място, макар и географски много близо до Гърция, се смята все по-отдалечено, не толкова поради биологичното развитие, колкото поради социално-културната метаморфоза.
[Откъс от текста на въведението на изданието]
