Метапсихология нарича Фройд описанието на психичния процес на база местни, динамични и икономически схеми. Те са наблюдателни, бихме казали, средства, риторически конвенции, които помагат да се представи, да се изяви, да се „говори” за това, което по дефиниция е било тогава, и продължава да бъде, почти неуловимо, непонятно и неизразимо, а именно човешката психика и нейните процеси, колкото повече, когато те са несъзнателни.

Така "Есета по метапсихология" се опитват да установят и да изяснят на по-общо теоретично и рефлексивно ниво основните понятия, на които се основава изследването и терапевтичната практика на бащата на психоанализата, което свидетелства за дълбоката му философска природа. Такива понятия са импулсът, несъзнателното, потискането, сънят през призмата на метапсихологическите схеми, скръбта и меланхолията.

„Когато, достигайки своята автокритика, [меланхоличният] представя себе си като дребнав, егоистичен, несправедлив, зависим, някой, който единствено е криел слабостите на своето съществуване, е възможно да е достигнал, колкото знаем, много близо до самопознанието, така че просто ще се запитаме защо е нужно човек първо да се разболее, за да може да се приближи до една подобна истина.” (Зигмунд Фройд)