Леандър, млад мъж от Абидос, всяка вечер преплува Хелеспонт, за да се срещне с любимата си Иро, която живее в Систос, на противоположния тракийски бряг. Лампата, която любимата му държи запалена, му помага да се ориентира в тъмнината. Двамата млади хора прекарват нощта в любовна страст, а щом съмне, Леандър се връща в родината си. В една фатална нощ с бурно време лампата угасва и Леандър се дави в бурното море. Вълната отнася безжизненото му тяло на брега на Систос, Иро го намира на следващата сутрин и се самоубива, като пада от кулата, в която е изолирана.

Овидий представя Леандър да пише писмо (Her. 18) до Иро по време на изчакването си, преди да реши да игнорира лошото време и да се осмели да се впусне в смъртоносното си пътуване. Her. 19 представлява писмен отговор на Иро: тя изразява притеснението си за забавянето на Леандър, оплакването си от отлагането на срещата им, както и любящи съвети към любимия си да бъде изключително внимателен.

Книгата е първото в НЕ коментирано издание на тези две писма, за които се предполага, че си ги разменят Леандър и Иро (Her. 18-19). Включва: Въведение за творчеството на Овидий, с акцент върху събирането на Ироидите и древната традиция на този мит. Латинския текст на Her. 18-19, придружен от противостояща поетична преводна версия. Обширни коментари на двойки стихове, които предоставят необходими информации за разбирането на текста.

В сравнение с по-раншни интерпретационни подходи, в настоящото се акцентира още по-силно на всеприсъстващата овидиева ирония и финото хумор, който не е напуснал поета дори и в това произведение с тъжната тема, смели намеци на поета, а също и изобилни поетически намеци, представляващи постоянно обсъждане относно литературните жанрове.

Изненада за съвременния читател предизвиква опровержението на очакванията, които може би е породило общото му познание за тази тъжна история за любов и смърт: Леандър се занимава повече със себе си, отколкото с обекта на желанието си, Иро, докато последната се представя като обикновена несигурна жена, която се страхува да не стане жертва на предателство. И двамата писатели прибягват до много клишета, за да убедят в дълбочината на чувствата си, постигащи обаче точно обратното.

Техните преувеличения водят до пародия, демонстрацията на провокативна наивност предизвиква усмивка и постепенно разкрива, че версията на Овидий е дошла, за да разруши един от най-емблематичните “равни” любови на европейската литература.

Вайос Вайопулос е професор по латинска филология в Ионийския университет, ръководител на научното списание Mediterranean Chronicle и асистент-директор на Mediterranean Studies Association.