На срещата си с детето с „тежка умствена недоразвитост“, педагозите често се сблъскват с поведения, които са им напълно непознати. Между собствения му свят и света на това дете, което му е противоположно, почти няма връзка или, ако има, тя се поставя под съмнение.

С настоящата монография от една страна се представя интердисциплинарен систематичен анализ на теоретичните позиции, с които се подхожда към феномена „тежка умствена недоразвитост“ - „множество инвалидности“ и от друга страна се предлагат основни психопедагогически и дидактически принципи, които ще позволят на читателя (родител, педагог, студент) да разбере по-дълбоко детето с множество инвалидности и неговия свят.