Човекът съществуваше до времето на Омир, но вероятно без да осъзнава, че зад външността на мъжа се крие нещо по-дълбоко и по-силно дори от слънцето, което изгасва тъмнината.

Как в вените му тече същност на всемогъщи богове, които могат да му дарят сила или на разрушение, или на съзидание. Човекът може да стане звяр или лекар, предлагащ изцеление, догматик, който вижда в черна дупка, или свободен дарител на светлина, който с силата на въображението тласка света напред.

Точно това направи Омир, и макар че не го преподават в училищата, той взе временния човек и го направи вечен. Одисей вплете в Историята материя и дух, вродената слабост и силата на волята, несъвършенствата и решителността му и показа пътя към перфектния човек. До колкото човекът може да бъде перфектен.

Итака не е просто пътешествие, а постоянните усилия на съзнанието да остане човешко и да не се трансформира в звяр.