Архетипичната фигура на Ренесанса, митичен герой на опера, някои драми, романи и стихотворения, Бенвенуто Челини (1500-1571) е преди всичко герой на собствената си автобиография, една от най-известните написани някога.

Златар и скулптор, както и художник, поет, флейтист, човек на войната, авантюрист, в някои моменти окултист, избирателен в любовта си, убиец и дамгосвач, затворник на папата и бягство, фаворит на крал Франкиско I от Франция, поръчител на Медичите във Флоренция, Челини поема да ни запознае с това, което блестеше във всеки негов роля.

Разбира се, той е преди всичко определян като един от най-великите художници на Ренесанса, с невероятния си талант в златарството и по-късно в скулптурата.

"Животът" му, написан към края на бурния му живот (1558-1566), разказва за приключенията му, както и за творческите моменти в дворовете на Медичите във Флоренция, папите в Рим и двора на краля на Франция, за кавгите и закачките с меценатите си, за триумфалните моменти, бягството му от папските затвори, военните му подвизи, ножовете и любовите му, за съдебните му битки за любовни неуспехи, както и съдържа някои от най-ярките описания на тръпката от създаването на художествено произведение, като например при отливането на статуята на Персей с главата на Медуза.

В "Живота" на Челини виждаме гениален, многопоследователен, остроумен, егоистичен, ироничен и страстен художник, който преминава през 15 век, златните пламтящи години на Ренесанса, общувайки с принцове, крале и папи, както и със славните художници на своето време като Микеланджело, Тициан, Бронзино, Понтормо, Себастияно дел Пиомбо, Санзовино, Вазари и други.

Автобиографията на Челини, от първото ѝ издаване през 18 век, се счита за едно от най-отличителните произведения на Ренесанса. Гьоте прекара една година от живота си, превеждайки я на немски, през 1796 година.