Критиката, така я чувствам и така се опитвам да я упражнявам, е едно възможно, едно може би. Тя не е истина (колкото и теории да е въоръжена или колкото и охотно да се отдава на самодостатъчността на своята интуиция), а предлага, изложи и в същото време се излага охотно на критиката на собствените си твърдения. Тя не се стреми да бъде истина, да наложи правила и йерархии, а да съ-движи читателя към текста, към писането.

Едно възможно, така че критиката, четенето, преведено в писмена форма. И това, ни най-малко, за да се измъкне критикът в небето - всъщност готовите думи няма да му позволят: възможно означава поемам, поемам върху себе си.

Поетът и критикът Пантелис Букалас, който през последните години редактира страницата на книгата в "Катеимерини" на всеки трети петък, събира в настоящия том голям подбор от своите литературни критики и статии за литературата, от началото на 1989 до 1995 година.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]