С закон 1586/1942 Гърция обезщетяваше германските граждани за всички вреди, причинени или причинени в резултат на военното действие... на гръцката територия. Плащахме обезщетения незабавно и в кеш, защото ни пограбваха, защото ни лишаваха от утрешния ден. След 50 години демократична Германия все още отхвърля да ни върне дори и тези пари.

В същата година генералният директор на министерството на финансите пишеше в своя доклад: "Нямаме валута. Производството постоянно намалява. Цените се повишиха до непоносими нива. Умираме от глад. Боледуваме. Смъртността нараства заплашително. Постепенно деградираме, както физически, така и морално". Тази Гърция на глада, с нарастваща заплашителна смъртност и деградация подкрепяше своите завоеватели.

През 1962 година, под натиска на Западните МД, с водеща Западна Германия, Гърция признала изцяло номиналната стойност на предвоенните си заеми. От друга страна, Германия, въз основа на депозити до 1939 година на нейната територия, върна 13,5% и в редки случаи 20%. Останалото го задържала за своето възстановяване!!!

Обаче в преследването на войните престъпници бяхме... безмилостни. От края на войната до 1959 година бяха подадени 911 жалби за преследване на военни престъпници. От тях само ЕДИН беше съден и той беше оправдан. Както се установява от заключението на предварителното разследване на прокуратурата в Bochum за един офицер, участващ в операцията в Калаврита, "възмездието беше необходимо и допустимо според международното право, за да се осигури, че противниците, а именно партизаните, ще спазват международното право... следователно не е незаконно и участието по какъвто и да е начин в тях".

Тоест, холокоста в Калаврита, кланетата в Виана, Дистомо и толкова много други бяха законни и необходими според международното право! Остава да поискаме извинение от следвоенна Германия за грабежа по време на окупацията, отвличанията, кланетата... и не да искаме компенсации, обезщетения и връщане на КД.

(с. 267-269). [Извлечение от текста на задната корица на изданието]