Нека стомахът ми има много място, никога не ям в изобилие! Избягвам двойните порции и броя калориите! Когато големите ми челюсти ме гъделичкат и ми идва да направя лудории, не ям и скариди и сардини, нито барабон и цаца, когато ме хваща апетитът! Или едното, или другото, по-малкото! Никога по-голямото! Когато ми се иска мореплавател, от яхта или яхтa, не смуча на готово и Петьо, и Данчо! Или Данчо, или Петьо! Ям, значи, с мярка! Една лакомна края поглъща всички вълни, всички капки, всички моряци, всички русалки, всички фарове, мечовете, семената, октоподите и морските звезди! И да беше само това... Докато не трябва, продължава да поглъща безстрашно, така че не оставя нито водорасло, нито люспа и остава напълно сама и беззащитна в средата на една голяма пустош. Тогава осъзнава грешката си и цената на лакомията си, когато вижда да се приближават заплашително с изправени остри свои копия безмилостните китоловци. Алегорична приказка за безумното експлоатиране на морските богатства и защитата на природата.