Ядрото на тези изследвания, публикувани за първи път през май 1974 година, принадлежи на кръга на размислите за приложението на реализъм в гръцката белетристика, с особена чувствителност към въпросите за свободата, както се налагаше по време на диктатурата.

Случаите и начините на писане, които избират гръцките прозаици по времето на налагане на реализъм в Европа, с реализмично произведения, като на Калига и антиреалистични, като на А.Р. Рагкави, ясно свидетелстват за идеологическата насоченост на авторите, които от една страна считаха за необходимо показването на трагичната реалност, за да се прояви мястото, а от друга страна - нейната потискане или фалшифицирането ѝ.

Същите избори се проявиха още по-силно с разпространението на етнографската литература, от 1883 година нататък. Тези изследвания отбелязаха нов начин на разглеждане на реализъм в Гърция, особено на етнографията, и всички значими произведения с една и съща тематика, които последваха, влязоха в диалог с тях, за да ги напреднат или оспорват.

Затова бе необходимо едно завръщане на същия изследовател към същите въпроси с цел преосмисляне на целия проблем през съвременната перспектива, нещо, което той направи в предговора.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]