Въпросът за преминаването на учениците от една образователна степен в друга, и по-специално в контекста на задължителното обучение, през последните години е в центъра на педагогическата дискусия, тъй като резултатите от съответните изследвания, както български, така и международни, разкриват съществуването както на положителни предизвикателства, така и на значителни затруднения в по-късната академична кариера на учениците.
В настоящата книга се изследват мненията на учители от първичното (учители) и вторичното образование относно въпросите на преминаването на учениците към вторично образование. От изследването става ясно, че саморазбирането на професионалната роля на учители и преподаватели значително варира и е свързано със затрудненията или проблемите при преминаването на учениците от началното училище в гимназията.
Относно това къде би трябвало да бъдат насочени потенциалните инициативи за гладко преминаване, учителите заявяват, че целта трябва да бъде постигането на сътрудничество между семейството и училището (гимназията), докато учителите наблягат на сътрудничеството между началното училище и гимназията.
Накрая, установява се, че учителите в по-голяма степен от преподавателите се съгласяват с мнението, че институционалната несъответствие между двете последователни задължителни образователни степени представлява основен фактор, предизвикващ затруднения или проблеми при преминаването.
