Произведението Човекът и оръжията има две теми: едната е войната, а другата - бракът. Романтичната страна на войната е основана на идеалистичната нагласа, че мъжете воюват, защото са герои, а войникът, който поема най-голям риск, получава по-голяма слава и е по-голям герой.

Любовта и бракът, от друга страна, станаха едно от най-често срещаните теми в произведенията му. Той разглежда брака не като средство за удовлетворяване на личните желания на хората, нито като средство за институции на семейството, а като средство за раждане на ново и по-добро поколение.

В Човекът и оръжията, както и в други произведения, той се подиграва на актуалните сериозности, но зад хумористичната връзка между Раяна, Серги и Блундчли стои споменът за детството на Со в къща, която е засенчена от провала на брака на собствените му родители.

В произведенията си той се отнася до реални човешки проблеми, като проституцията (Професията на госпожа Уорън), войната (Човекът и оръжията), религиозната нетърпимост (Ученикът на дявола), отмъщението (Промяната на капитан Брасбаунд) и т.н.