Факт е, че приносът на великия философ за развитието на математическите науки (Геометрия, Арифметика, Астрономия, Хармония) е бил много голям. Това се дължи на гениалността и многопластовия му размисъл, както и на изтъкнатата група от сътрудници в Академията.

На този етап трябва да се подчертае, че великият философ не е бил изключително математик, но е имал математическо мислене, което му е предоставяло относителни теми, които е поставял за по-нататъшно проучване, уточняване и доказване на математическите си сътрудници от Академията.

Спецификата на настоящата книга се състои в това, че съдържанието, което свидетелства заглавието й, не се основава изключително и само на интерпретацията и значението на съответните платонови диалози, в точките, където се представят математическите науки, но се основава и на съответни съчинения, свидетелства и мнения на по-късни сродници на Платон, древногръцки и съвременни писатели.