«. . . И Жени, освен че беше добра ученичка, започна да развива много дейности. Казваше стихотворения. Изглежда, ги казваше много красиво, защото все тя ги поставяше. Пишеше сценки. Режисираше ги. Организираше представления. Имаше командването за всички училищни тържества и, разбира се, не само за нейния клас (сега беше в втори гимназиален клас), но и за всички класове.

И тъй като не можеше да бъде навсякъде - трябваше, виждате, и другите деца да играят - където не играеше, даваше съветите си: `Това стихотворение не е подходящо за случая`. `Тази сценка е много дълга. Между тази и другата, иска песен`. Правеше и разпределения. (. . .) Всичко това беше, виждаш, животът ѝ. И учителите ѝ мъдреци го бяха разбрали и я оставяха да разтвари крилете си. . .».