Читателю, тук не очаквай да прочетеш историята на турското кафе. Традициите за откритие на турското кафе, борбите за свободното му утвърдяване и развитието му до съвременните европейски сортове – всичко това, така или иначе, е записано, със златни букви, в съответните наръчници, но и в енциклопедии.

В тази статия искам да говоря за турското кафе, както го познаваме в България. Влизам направо в темата. Турците, които трябва да се считат за родители на новогръцките, между другото, са ни оставили много ценности и блага, сред които е и кафето; прословутото турско кафе.

Първоначално, думите кафе / кафене / кафеджия / тавичка / джентеци / джезве / чашка / делва / печка за кафе / каймак / чесвеш / теряклий и др. - почти всички с турски произход. Думата кафе [по-скоро е смес от френското cafe, италианското caffe и новогръцкото кафе].

За приготвяне на кафето по-старите хора използвали глагола 'пека', докато днес се използва глаголът 'правя'. 'Сготвил кафе', пише Пападиамантис в novella си 'Случаите' (1903).