Границата между научната фантастика и реалността става неясна в наши дни. Благодарение на стремителния напредък през последното десетилетие, изкуственият интелект прониква в най-разнообразните сфери на съвременния живот. Алгоритми разпознават лица във видеа от камери за наблюдение, компютри и преносими устройства комуникират с хората на естествен език, невронни мрежи четат компютърни томографии, автомобилни производители подготвят автономни коли без шофьори.

В новата си книга, Петрос Папаконстантину очертава историческата еволюция на автономните машини и оценява постижения и провали, опитвайки се да открие големите промени, които носи четвърта индустриална революция в труда, културата и геополитиката.

Чрез богатство от примери и справки, той подчертава изкуствения интелект като поле на множество конфликти между социални класове, икономически групи и силни държави, около централния въпрос: кои, как, с каква цел, в полза на кого ще успеят в крайна сметка да контролират тази нова сила на сътворение, но и на разрушение, "електричеството на 21-ви век"?

За олигархиите, които контролират планетата, изкуственият интелект въплъщава старата фантазия на всички господстващи класи: бога от машината, който ще ги освободи от неподчинените работници и непредсказуемите конфликти на политиката. За хората на физическия и духовния труд, създатели на всяка напредък, изкуственият интелект представлява предизвикателство, изпълнено с нови възможности за по-човечен труд, повече свободно време и по-голяма автономия.

Коя посока ще преобладава не може да предвиди никаква "умна" машина. Тя ще бъде определена от волята и борбата на социалния човек.