Ако византийската музика е официалният музикален език на Гръцката църква, със сигурност многофонията може да бъде определена като усилие на голяма част от гръцкия народ да изрази друга музикална гласност в същите пространства, където музикалноцърковното установление има първото и много пъти единственото мнение.

Гръцката многофонична църковна музика, чиито примери се намират дори и в Константинопол от 15-ти век, следва своята историческа траектория между Крит, Ионийските острови и развитите центрове на гръцкия свят в Западна Европа, за да достигне накрая до основното гръцко пространство и да се утвърди, дори и с търпимостта на църковната управляваща класа.

(...)

[Извадка от текста на задната корица на изданието]