Според идеолога Г. Влахо «Партия на старите навици, старите методи, старите традиции», Народната партия, партии, които се основаваха на бързо и централно управлявано икономическо развитие и «налагана» отгоре социална сплотеност, Ελληνικός Сυναγερμός и ΕРЕ, партия-кораб на политическия модернизъм и ориентация към Запада, Н.Δ., бяха основните партийни проявления на един политически сектор с особено значение за функционирането (често, а и навигацията) на цялата политическа система на страната.

(. . .) [Извлечение от текста на задната корица на изданието]