Само на няколко крачки от паметника на 2000-та година, снабдени с истина, която поставя отговорността за бъдещето в наши ръце, осъзнаваме, че няма неизменни, a priori обективни истини, които определят съдбата ни, а само променливи и постоянно преосмисляни възприятия и убеждения, които ние сами изграждаме, след това отхвърляме и пресъздаваме през изживени опити.
Тревожното търсене постепенно ескалира, тъй като интуитивно усещаме, че в познатите пътеки няма да намерим картата и компаса, които отчаяно търсим. Усещаме, че проблемите, симптомите - физически, психологически и социални - не се дължат на наша некадърност, нещастие или някакво случайно вовлечение, а са част от по-общата неяснота, която преобладава.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
