Резюме

Езикът се характеризира с многобройните форми на разгръщане в културата на преходния. Става въпрос за разговорен език, писмен език, език на тялото, жестомимичен език, вътрешна реч, език на науката, език на изкуствата и киното, език на дипломацията, език на младите (шифрова реч), език на политиката, език на музиката, език на училището, диалект на един език, индоевропейски език, „панглосия“, цифров език и т.н.

Езикът в многобройните му прояви в ежедневната практика представлява силно и развиващо се средство за социализация и социална взаимодейност на човека. В същото време това динамично средство се вписва като неразривна част от културната идентичност и наследството на всеки народ в националната му същност.

Способността на човека за гъвкава езикова комуникация представлява истинско чудо, формиращо канали за изразяване и комуникация помежду им. Междудисциплинарният мантия на езика в ежедневното му използване подчертава сложността и многозначността на неговия характер.

Настоящата работа се отнася основно до Психопатологията на Речта и Езика с особено внимание на Дислексията, каквато се проявява в многоезиковата среда на новата епоха, в комбинация с Начините на Учение (Learning styles), които характеризират всяко дете.

В рамките на това разглеждане и в първата част на разгръщането й се споменава, освен друго, за взаимовръзките на езика с основни когнитивни параметри, които са насадени в мозъка, а именно с висши мисловни способности, каквито са мисленето, паметта, креативността и т.н., но и с други форми на изразяване на човека, каквито са комуникацията, хуморът, културата, медицинската клинична практика, чувството и т.н.

Конкретно, в контекста на посочената работа се разглеждат обстойно специфични разстройства на устната реч (говор) и писмения език с особено внимание на дислексията, каквато се проявява в развойния период на детето. Придава се също така внимание на ролята на съвременния учител, логопеда, както и на други ангажирани страни (т.е. специализирани професионалисти по поддръжка, родители и т.н.) в справянето с нея в общото училище за включване.

Ясно е, че разглеждането на съответния познавателен предмет има чисто познавателен характер, т.е. се отнася до Когнитивната Психология, подраздел на науката за Психологията. Не се пропускат обаче и споменавания на лингвистични или други свързани елементи, покриващи така важно празно място в гръцката педагогическа и психологическа литература относно тази тема.

В контекста на настоящата работа особено внимание се отделя и на практическия характер на използването на речта и разбирането на езика от страна на детето и юношеството в културата на преходното.

Съдържание: Таблица на диаграми и изображения || Предговор || Въведение || Речта и езика: концептуални подходи и социалната роля || Нормативната система на езика || Език и когнитивни функции || Език и култура на преходното || Етапи и фактори на развитие на речта и езика || Теории за усвояване на речта и езика || Разстройства на устната реч: концептуални подходи и семиология || Разстройства на устната реч: характеристики, типове, терапия || (Специфични) разстройства на писмената реч: основна научна терминология || Специфични разстройства в изучаването на писмения език - дислексия: клинична картина || Дислексия: (етия)патогенеза и интерпретационни модели || Дислексия: диагностика - оценка || Дислексия: стратегически интервенции в училище || Дислексия: начини на учене и култура на съвременното училище || Дислексия и многоезикова среда || Приложение || Библиография || Приложения || Таблица на автори || Таблица на термини || Глосар на термини