Общоприето е, че обучението на учителите до голяма степен определя образователното, културното, социалното, професионалното и икономическото ниво на учителите и чрез тях и на членовете на обществото по принцип, тъй като качеството на предоставеното образование е в зависимост (и) от обучението на учителите.
С този извод като основен акцент, настоящата книга изследва теоретично и емпирично вечния, открит и многопластов обект на обучението на учители. В теоретичната част представят и анализират позиции, мнения и идеи около обсъжданата тема, а именно относно съответни решения и действия от страна на политическите партии, ролята на училищата за подготовка на учители чрез изграждането на учебните си програми, както и на самите учители чрез индивидуалните и колективните си усилия за подобряване на квалификацията си.
Обсъждат се различни параметри на проблема, с акцент на условията, които се считат за важни, за да имат каквито и да било промени и реформи по-големи шансове за успех в образователната сфера.
В емпиричната част на работата е представено проучване на анкета, проведена с двеста и петдесет действащи учители от основни училища в Солун, Александруполис и Ксанти. Резултатите от изследването, което разглежда мненията на учителите относно обучението им в Педагогически академии и в Педагогическите факултети по начално образование, могат да бъдат полезни за всички институции и фактори, ангажирани с въпроса за обучението на учители.
