Педагогическата психология е приложна наука, която се занимава не само с описанието и интерпретацията на поведението на ученика, но най-вече с условията, възможностите и границите на влиянието на педагогическите обстоятелства с цел подобряване на ефективността на педагогическата и дидактическата практика.

Затова тя се счита за науката на учителя по подразбиране, която му осигурява знания, идеи и теории. Въпреки това, тези средства не се предлагат за незабавна консумация и приложение, а за рефлексивна употреба, която sensibilizirа учителя по такъв начин, че да държи ума и очите си отворени, за да може да приема новото знание без предразсъдъци и нееластичност и да се учи от собствения си опит.

По този начин обучението не се превръща в рутинна практика на принципи и методи, а в креативна работа, чрез която всеки ден се възражда учителят.