Целта на живота ни не е да сме унизителни. Има безброй по-красиви неща от това статуетка на миналото време. Целта на живота ни е любовта. Целта на живота ни е безкрайната ни същност. Целта на живота ни е полезното признаване на живота ни и всяко наше желание във всеки момент и всяко страстно вълнение на съществуващите неща. Целта на живота ни е известният дявол на нашето битие.

(Рози на прозореца) Високата печка, колекция от 63 прозаични стихотворения, е първият текст, публикуван от Андреас Емпирикос. Той е отпечатан в 200 номерирани екземпляра от издателство Касталия през март 1935 г. в Атина, 11 години след манифеста на сюрреализма на Андре Бретон в Париж. Няколко седмици по-рано, на 25 януари 1935 г., Емпирикос е изнесъл лекцията 'За сюрреализма' в Художествения клуб. Емпирикос познава кръга на сюрреалистите и навлиза в техниката на автоматичното писане около 1929 г.

Високата печка е уникална книга в новогръцкото поетично производство. Никой поет преди него и след него не е сътворил книга толкова еретична, толкова криптична и 'неразбираема', която обаче бързо е била изчерпана, 'не от интерес, а защото е била считана за скандална книга, написана от един луд', както си спомня самият поет.

Без препинателни знаци, с език предимно на висок стил и заинтригуван, с безкрайни фрази, с безупречна синтакса, но без очевидна логическа последователност, Високата печка отговаря на изискванията на свободната асоциация и съответстващото автоматично писане, което Андре Бретон и неговата група бяха провъзгласили. Въпреки това, труднo може да се твърди убедително, че стихотворенията на Високата печка са създадени 'автоматично' или 'случайно', въпреки че самият Емпирикос уверява, че тези стихотворения не винаги се развиват 'в пределите на съзнанието'.

Рецептата няма да бъде повторена, но този експеримент успя да изведе наяве най-автентичното текстово произведение на гръцкия сюрреализъм.