Сънища и делириум, любовна страст и отхвърляне, съзнателно и несъзнателно, граници между нормалното и патологичното, терапевтичен процес. Въз основа на хистероромантичната новела "Грандива" на Вилхелм Йенсен (1837 - 1911), разказ от 1903 г., в който героите се движат между малък град в Германия и руините на Помпей под ослепителната светлина на обедното слънце, Зигмунд Фройд формулира през 1907 г. основни понятия на младата наука, предлагайки моделно психоаналитично четене на литературно произведение.

Тази своеобразна двойна книга - на литератора и психоаналитика - оказала значително влияние в своето време, а Грандива се превърнала в символ в психоаналитичните и артистичните среди, дори сред сюрреалистите. В настоящото издание се публикуват заедно новелата на Йенсен в превод на Мария Ангелидо и четенето на Фройд в превод на Пано Алупи, който също е редактирал тома.

Разширеното въведение и бележките са от психоаналитиците и от немското издание на Събраните творби на Фройд, докато в Епилога се публикува изследването на Ники Лоизидис за 'сюрреалистичните трансформации на един фройдистки мит'.