Предговор: Натали Миниоти

Допълнение: Катя Сотириу

* В провинциална Русия, пенсионерът професор Серебряков и младата му съпруга Елена пристигат в отдалеченото имение, което е под грижите на Ваня и неговата племенница Сония, момиче, лишено от възможности, което тайно обича очарователния и упадъчен доктор Астром, и фалшивата интелектуалка свекърва му Мария Василиевна. Присъствието им нарушава живота на хората там, променя деликатните равновесия и изкарва на повърхността загубени мечти, незавършени любовни истории и неизпълнени желания.

Скуката и безизходицата на едно общество в упадък водят драмата на съвместния живот до кулминацията и тъжното й разрешение, което възстановява равновесието, но не води до човешко щастие. В "Дядо Ваня" читателят намира фин поетичен реализъм за ежедневния живот на компрометирания висш клас, който е бил авангарден за времето си.

Антон Чехов създава тъжни и разочаровани герои, които се чувстват отчуждени и описват себе си, но и другите, като "странни" и "екстравагантни", "чужди и в изгнание", създавайки усещане за отчуждение както от околните, така и от самите себе си.

Дядо Ваня не е нито трагедия, нито фарс, а лиричен механизъм за улавяне на психологически трусове, изпълнен с диалози и дълги паузи, в обширна употреба на неизразимото, което подчертава размисъла, интроспекцията и напразната мечтателност на своите герои.