Книгата на Елада Тегулия-Цилиминграс е сборник разкази с спомени от един живот, прекаран в борба. Тези спомени, тъй като се основават на самия живот на автора, притежават автентичността на истинското, на реалното.

Това е самият живот, такъв какъвто го възпроизвежда паметта и какъвто творчески го преосмисля самото изкуство. Това е здраво основа за литературния мит. Автобиографичната памет има своя собствена сила. Тук имаме и нещо друго, което прави работата на автора по-комплексна и по-вълнуваща за читателя - разказа.

Това не са произволни разкази, теми, взети от впечатления и размисли, които случайно се родили в създателя си. Те не са несвързани помежду си разкази, дори ако стоят в същия размисъл, за съпротива. Имат единство и последователност.

Стават в реално място и време, с герои и главни действащи лица, които не са възможни, а реални и именити. Разказите са прости и лаконични. Формулировката на словото е кратка и точна, така че да не уморява, да тече и да буди любопитство за по-нататъшното.

През редовете на книгата се извисяват два свята. От една страна, е светът на труда, на земеделието, на голямото мнозинство от нашия народ, което представляваше силата и моралната основа на антифашистката борба, а от друга страна - тълпата и смесицата, която представляваше партията на предателството и сътрудниците на завоевателя, отпадъка на обществото.

[Отрывок от текста на задната корица на изданието]