Винаги трябва да вървим напред, към съдбата, дори и при най-малката разходка, водени от духа на вечната авантюра, решени никога да не се връщаме.

Пътешествието се основава на две лекции, които Торо изнесъл към края на живота си (1862) и обобщава идеите му за природата и човека, каквито са се формирали по време на постоянния му престой в горите.

В природата той не вижда само красотата, която го заобикаля, но и всички гаранции за истинската свобода и развитието на индивида, тъй като, в крайна сметка, "всички велики неща са диви и свободни". И ни предлага ходенето, най-добрият начин да възстановим връзката си с природата и да намерим отново първичния и креативен аз, който е бил развален и деградирал от "постиженията" на цивилизацията.

Изявен член на движението на трансцендентализма в Съединените щати през средата на 19-ти век, есеистът, мислител, поет и яростен противник на робството Хенри Дейвид Торо (или Торо) заяви с текстовете си, публичните си изказвания и цялото си отношение към живота абсолютната необходимост на индивида да живее свободно, без ограничения и в хармония с естествената си среда.

Както неговите бойни есета (Политическо неподчинение, Живот без принципи), така и хвалебствията му към природата и нейната сила (Уолдън или Живот в горите, Пътешествието) вдъхновиха множество писатели, мислители, екологични и политически теории и движения на съпротивата от 19-ти век до днес.