Все повече хора днес живеят сред фрагменти от ежедневния живот. Много от тези хора осъзнават, че живеят в контролирано общество, основано на привилегиите и социалния статус.

Най-недоволни от това общество са, разбира се, най-слабите. Те обаче са принудени да съжителстват по незаинтересован и донякъде студен начин с многобройните "Други", които все по-често биват означавани като "чужденци", дори и да са съседи, колеги, съотечественици или роднини.

Следователно, те се примиряват с изолацията, маргинализацията, депресията, паническите атаки, дори и с идеята за самоубийство, докато от друга страна често флиртуват с фантазии за величие, с преувеличени нарцистични нагласи.

Те дават рецитали на изпълнение всеки ден пред огледалото си и черпят удовлетворение от мечтите си за самоосъществяване на всички видове желания, които се въплътят само в сънища, докато в будно състояние една хиперактивна реалност изглежда да се движи на място.