Имало едно време един цар, който още от малко дете не можел да каже „не“ на никого. Той искал винаги да угоди на всички. Затова казвал „да“ на всичко, което му поискат. От многото „да“, всички го наричали цар Да Да. Царят Да Да бил може би единственият цар в света без корона и скиптър. – Колко красиво е! възкликнал един ден един придворен, който бил колекционер на ценни предмети. – Ще ми ги подарите ли, Ваше Величество? осмелил се да попита. – Ами... да! отговорил царят. От онзи ден царят носел вместо корона висока шапка с кукувичка вътре, която излизала от време на време и отброявала часа. Вместо скиптър държал стар бастун, който някога принадлежал на прадядо му. И добре, поданиците му свикнали с образа на своя цар; но всеки път, когато го посещавал представител на чужда държава, Да Да полагал големи усилия, докато той го вземе насериозно... И „да“-тата нямали край!