Искането на Голдони за обновление на италианската комедия намира ясното си изразяване и в комедията "Близнаците от Венеция". Използването на мотива на сходствата е любимо на авторите на сценарии за Комедия дел Арте.
Превъплътени персонажи, които в края на произведението се оказват братя, изгубени деца в корабокрушения, отново се срещат в епизоди, изпълнени с недоразумения, основани на това, че зрителите знаят това, което ролите не знаят в момента на недоразумението; това е най-изпитаната методика за европейската комедия.
Но освен възможността за развитие на сюжет, изпълнен с изненади, мотивът на сходството се е утвърдил като класически трик за импровизация от актьорите на Комедия, които са свикнали да играят всички свои типизирани роли с маски и с номера, разпознаваеми за зрителите, създадени от дългогодишна традиция.
В "Близнаците" Голдони, както прави и на други места, премахва триковете и определя нова употреба на ролите, които, макар и известни от миналото, се представят през нова перспектива, която има за цел да опровергае всякакви предварително зададени образи на театъра, които съвременните зрители са формирали.
Искането за обновление на театралното писане се удовлетворява с творбата на Голдони, но в същото време се ражда и ново искане, което театралната практика вече трябва да удовлетвори.
