Завесата разкрива полузатъмнена сцена. Чува се силният песен на вятъра и нещо, което наподобява далечна бомбардировка, придружена от експлозии. На дълбочината на сцената стари стени, а над тях се виждат далечни снежни върхове на планини. Бяла отблясък показва двора като бяло птиче, хванато в мрежа и борещо се да лети.

Плажа - площадът - принадлежи на тропически град, който има загадъчно, но същевременно и хармонично родство с пристанища като Танжер, Хавана, Вера Круз, Казабланка, Шанхай или Ню Орлеанс. Отдясно, луксозната фасада на хотела 'Сиете Марес', с ниския си покрив, пълен с бели маси и столове. В едно голямо прозорец, две изискани манекенки, едната седнала, а другата права, гледат площада с боядисани усмивки. По-горе, малък балкон. Отляво, срещу хотела, бедняшки квартал, с палатките на рома, златарската работилница и мизерния хотел 'Рич'.

В дъното голямата аркова врата на стената и стълби, които водят към непознатата пустош, разстилаща се чак до далечните планини. Отдясно и отляво, на преден план, арковидни безизходици. Веднага щом завесата се отвори, синя светлина пада в коридора на театъра, докато, уморено, но величествено, слиза Дон Кихот, облечен като скитник. След него следва Санчо Панса, натоварен с различни нехарактерни предмети - от средновековен щит до съвременен термос!