Операта, през 1920-те години в Германия, беше основното градско зрелище. Най-хипнотизиращото, или обезумяващо, както казваше Брехт, «което с тежките си арии, натоварените декори и драматичните теми, в комбинация с музиката, беше точно това, което бе необходимо за една изкривена представа за реалността». Целта на Брехт беше чрез пародията на операта да постигне преобръщане на функцията на градския театър от «гастрономично» зрелище към епично-учебно.

Тази нова опера, вместо просто да пресъздава, предвиждаше осмиването на моралните ценности на буржоа и демитологизацията на най-изпитаното и предпочитано средство за развлечения – операта. «Операта на пет стотинки» пише Брехт по това време, «е нещо като лекция за живота, така че зрителят иска да я види на театралната сцена. Въпреки това, той вижда и някои неща, които не би искал да види, а именно желанието си, което не само ще се реализира, но и ще стане обект на критика, той ще може, поне теоретично, да разпознае нова роля на театъра...» – да пробуди и постави в неловко положение успокоената градска публика.