В годините на окупацията, Жан Ануй внезапно се обръща към древногръцките митове. Осем от неговите произведения вече били поставени на сцената в Париж, с теми мрачни или розови, но всички взети от съвременния свят.

Както древният мит за Орфей, така и Евридика на Ануй е трагедия за Любовта и Смъртта. Само че Евридика на френския драматург не е Дриадна нимфа, а актриса в тъжно 'мултикомедийно' представление.

Въпреки това, в нито едно от другите си произведения Ануй не е толкова лиричен, поетично отчаян, както в Евридика. И тази негова любовна дълбочина и отчаяние омекотяват мрачността на образа и предизвикват съчувствие към безнадеждните любовници на смъртта.

[Извлечение от текста на предговора]