Известно е, че произведението на Метерлинк не може да бъде лесно категоризирано, тъй като, освен театъра и поезията, и въобще литературата, „фламандският Шекспир“ се заема също с философия, популярна наука, политика, изучаване на религиите, парапсихологични явления и метафизика, а също и с ботаника или пчеларство…

Двете красиви текста, включени в тази малка книга, обаче, не представляват мемоари на натуралист. Напротив, целят да подчертаят интереса на литератора към съставките на микросвета. Метерлинк се фокусира върху непрекъснатата взаимовръзка между човешкия и животинския свят. Изучава социалните пчели и опитомения куче, опитвайки се да разбере човека.

Той смята, че човекът, изпълнен с надменност, упражнява власт в една вселена, която всъщност не разбира. От пчелите и кучето, човекът трябва да извлече урок по смирение и разумност - и Природата е тази, която му дава интерпретативните ключове.

По-специално що се отнася до кучето, – което, разбира се, е вдъхновило и други автори, като Киплинг или Стивънсън – Метерлинк в тези страници подписва може би най-нежната, трогателна и великолепна ода на – от сътворението на света – най-добрия приятел на човека…