В това произведение Уилямс достига върха на съвършенството като поет на осъдените.

Структурата му е безупречна, прозаиката му е фина и емоционална.

Наистина, може да се каже, че с неговия сдържан тъжен характер, това произведение представлява панихида за чистотата на любовта.

(. . .) [Извадка от текста на предговора]