Въпросите и съмненията, които нахлуват в ума на човека, докато проучва Библейските текстове, отдавна търсят с тревога и упоритост отговори на въпроси като: Какъв Бог е този, който преследва две слаби свои създания, Адам и Ева, и осъжда човешкия род на вечна наказание за простото непослушание?

Какъв вид Творение е това, чието описание силно предизвиква здравия разум със своите абсурдности и несъответствия? Какви духовни патриарси са всички – както са описани – отвратителни и неморални герои на Библейските истории?

Следователно, абсолютно логично е никой да не може да вярва в един тираничен, несправедлив, фаворизиращ, експлоататорен Бог, в Бог, който с решенията си, намесите си и действията си не вдъхва нищо друго освен любов и справедливост.

Разбирането на Библейското послание отскача на крилатия кон на Загубеното Знание, което през вековете е било забранено, изопачено и изкривено от целенасоченост, нетолерантност и малодушие.

Невежеството и страхът доведоха религията до изграждането на Вавилон на формализма, където стадото има право на благословия само когато се придържа към строгите правила на външно поведение. Църквата безспорно процъфтява. Същото важи и за двора ѝ. Обаче тревогата на човека нараства.

„Благословиите“, които получава -или дори купува- не го избавят. Загубеното знание на Библията се опитва да вдигне завесата на древни символи и да доведе търсещия на Истината до разкритие на мистерията. Мистерия, която касае целта на съществуването му и неговия еволюционен път.