Социалната критика и идеологията не съвпадат, но представляват два момента от един и същ процес, чрез който всяко общество и всяка част от общество разбират, възприемат условията на своето съществуване и избират, организират практиките си.

Училището, като социална институция, която насърчава социалната справедливост, извеждайки от невежеството и бедността "способни", е едно от многото семантични еквиваленти, които се развиват около общата идея за демокрация, формирайки хегемоничния дискурс на съвременното гръцко училище. Този дискурс търси съгласие, рекламирайки демократичната функция на институциите и поема вид образование на демократичното съзнание на гражданите.

Изследванията, представени в тази книга, са насочени към студенти и учители с първа цел да се проучат техните мнения относно социалната роля на образователната институция. Основният въпрос на тези изследвания е двойствен: възприятията на социалните категории, които бяха запитани, формират ли реч на разрив или реч на съгласие с официалната образователна политика и идеология и, ако тази реч е съгласна, с каква особена форма изразява пряко или косвено съгласието на тези категории?

[Извадка от текста на задния корица на изданието]