Книгата на Петропулос е по-близо до дълбоката същност на ръбетиката култура, без да се опитва изобщо да я "анализира" и още повече да я идеализира.

Мина време, за да разбера откъде идва това превъзходство на Петропулос. Днес мисля, че знам отговора. Но не съм сигурен на кой език трябва да го изразя. Защото книгата на Петропулос е един от тези рядкостни случаи, където емпиричното изследване и поезията се срещат, преминавайки през почти непостижима terra nova за конвенционалния език.

Петропулос беше първият, който направи ръбетиката предмет на изследване. Както всички пионери, той не само откри нов свят, плувайки срещу течението, но и го схвана, почти интуитивно, във всичките му измерения. Той подозираше всички тайни пътеки, всичките скрити ъгли, всички негови мистерии.

И точно защото го видя в цялост, той го описа по-скоро намекавно, отколкото аналитично. Тези, които последваха, се движиха в една или друга посока, която той посочи или намекна. Но повечето загубиха от погледа си цялото. И така загубиха същността на това, което изследваха.

Петропулос е един от малкото оставащи майстори на есеистиката. Много малко гърци пишат толкова красиво на гръцки, че словото им да балансира толкова удивително между точността и елегантността, между науката и естетиката.

Много малко знаят как да представят темата си по такъв начин, че да увлекат читателя си в очарователно пътешествие, където най-познатите форми, най-ежедневните предмети се оказват скринове на непознати и изящни съкровища.

Книгата на Петропулос е част от ръбетиката култура. Тя е и самата тя исторически документ.

Димостенис Куртовик, ЕЛЕФТЕРОТУПИЯ, 14-3-1990